„ЖАЖДА”
Руслина Александрова (р. 1967 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ольга Кайдалова
Руслина Александрова
ЖАЖДА
От извора славянски стомни пълня.
На утрото водата ненапита
със древна жажда ме изпълва
за дъх на чернозем и жито.
И искам бяла кърпа да завържа,
и във косите с биле самодивско
по залез вечер да се връщам,
щастливо уморена и пречистена.
Да стъкна огъня и хляба,
със обич от ръцете ми омесен,
да вдига струйка бяла пара,
омайваща като родопска песен.
И с вино в пръстена паница,
със шепа сол и мед от слънце и цветя
да подредя под старата лозница
трапеза да гостя света...
До късно песен люлчина да пея
и нежността си, сбирана от вековете,
със пълни шепи да пилея
над кълналото от утробата ми цвете...
Руслина Александрова
ЖАЖДА (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Кайдалова)
В славянском роднике беру я воду.
И утром той водою непьянящей
Я утоляю жажду, пью свободу
В дыханье чернозёмном, настоящем.
Я белый плат узлом переплетаю
И с зельем колдовским, что прячу в косах,
Домой уже под вечер прибегаю,
Счастливая, не чуя ноги босы.
Зажечь огонь, месить квашню для хлеба
Руками, что кладут любовь, сбивая,
Чтоб струйка пара поднималась в небо,
Чаруя, словно песня родовая.
Вино разбавив тёплою слезою,
Добавить горсти солнечного мёда,
Устроить пир под старою лозою
Как праздник мира, процветанья рода…
И допоздна сидеть у колыбели
И петь, всю ласку вкладывая, чтобы
Мои ладони щедрые согрели
Цветок, проросший из моей утробы…